Автор : Атанас Жеков

Подпис : Горе дясно

Тема : Натюрморт

Период : 70-те години

Размери : 38/53,5 см

Техника : Масло

Основа : Дъска

Рамка : Нова рамка

Владимир Димитров – Майстора е български художник, едно от големите имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Освен типичната живопис на Майстора трябва да не забравяме приноса му като военен художник. Той създава стотици скици на българските войски, предавайки емоциите в окопите и бита на войната. Той е първият официален български военен кореспондент.Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 г. в село Фролош в семейството на баща бежанец от македонското влашко село Магарево и майка бежанка от македонското село Стар Истевник. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“) и пейзажи („На селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и други). Печели първите награди във всички студентски конкурси. Състудентите му го наричат Майстора. През 1909 г. посещава биеналето във Венеция, пътува из Турция, Русия, Италия.Участва като доброволец в Балканската война (1912 – 1913) – военен художник в целия поход на 13 рилски пехотен полк и отразява войната в стотици рисунки. Участва и в Първата световна война (1915 – 1918) като художник на Рилската дивизия. През 1916 се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в Берлин с 13 рисунки. В редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта – „Ранени“, „По Беласица“, „Инвалиди“, „На фронта на р. Струма“, „В гр. Скопие, 1916“, „Завръщане от фронта“ и други.

Картината е част от колекция и не се продава!!!

Петър Морозов (1880-1951) е български художник, график и живописец.Той е пионер на българската печатната графика. Въвежда цветната акватинта в България. Рисува романтично-емоционални пейзажи на българските старини - манастири, замъци.
Завършва (1905) живопис в Рисувалното училище при Иван Мърквичка, Ярослав Вешин и Иван Ангелов. Специализира (1905 и 1915) графика в Академията на изящните изкуства в Париж при Юберт и в Художественото индустриално училище в София и частно при И. Питер (1911-1915).През целия си живот работи на свободна практика. В началото на века се увлича по романтизма, после обаче се връща към класическата форма  и остава  привърженик на ефектния академизъм. 
 Морозов постига в глафиката си ефекти на акварел чрез метода на акватинтата. Реди изложби в Прага, Загреб, Белград, Чикаго, Вашингтон и така неговите графики се превръщат в една реклама за България. Днес те имат не само художествена, но и документална стойност.
Прави първата си изложба съвместно с Александър Божинов още като студент – 1908 – в София, през 1921. Участва в Балканската и в Първата световна война .
Председател е на Дружеството на независимите художници и секретар на Дома на изкуствата и печата (1931-1935). През 1936 организира гостуването на Съветска графика в София.

Александър Наков Мутафов е български художник, един от първите български маринисти. Роден е в Шумен в семейството на опълченеца в Руско-турската освободителна война, Нако Мутафов. Семейството се мести във Варна и там Александър прекарва детството си и учи във варненската мъжка гимназия. Морето вдъхновява момчето за първите му художествени опити, а голямо влияние за изграждането на стила му изиграват срещите му с големите български художници от началото на 20 век, Антон Митов, Николай Павлович, Иван Мърквичка и други.
Между 1899 и 1902 година Мутафов следва в художествената академия в Торино при професор Джакомо Гросо, а от 1902 до 1909 година в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен при проф. Лео фон Льофц. При завръщането си в България работи като учител по рисуване в Дупница и София до 1920 година, когато е назначен в Художествената академия в София като преподавател, а от 1921 година професор по практическа и конструктивна перспектива.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Носител е на бронзов медал.По време на Първата световна война, Мутафов е назначен за военен художник-кореспондент на Четвърта пехотна преславска дивизия, която действа в Добруджа. По-късно по негова молба е преместен във Варна към Черноморския флот. 
През следващото десетилетие Мутафов окончателно ориентира творческите си търсения към морските пейзажи и композициите, пресъздаващи живота на моряците и рибарите, и така е един от първите български маринисти. Активен участник е в Българския народен морски сговор.За изкуството си Мутафов казва:

„Бих искал хората да обикнат, да разберат морето, което цял живот рисувам, да бъдат неспокойни, силни и свободни като неговата стихия, като голяма вълна.“

Александър Мутафов е един от съоснователите на дружеството „Родно изкуство“ и участва във всичките му изложби. Участва в изложбите на дружество „Съвременно изкуство“, в общите художествени изложби на СБХ и в много изложби, представящи българското изобразително изкуство зад граница. Прави 15 самостоятелни изложби: в София, Варна, Стара Загора, Пловдив и Прага. Носител е на сребърен медал от Парижкото изложение през 1937 г. за картината си „Синята лодка“.[5] Удостоен е със званието Народен художник (1952), а две години по-късно е награден с орден „Червено знаме на труда“.

/част от колекция/

Атанас Михов Марков, известен като Атанас Михов, е български художник. Твори в областта на реалистичната пейзажна живопис. При участието си в Първата световна война рисува и картини на военна тематика. Смятан е за един от родоначалниците на българския импресионизъм.
През 1904 година Атанас Михов завършва живопис в Рисувалното училище, където негови преподаватели са проф. Иван Мърквичка и проф. Ярослав Вешин.

На следващата година е изпратен като учител по рисуване в Скопие. Преподава още в Силистра (1906 – 1910), Разград (1910 – 1912), Русе (1913 – 1915) и в София (1923 – 1932), след което се пенсионира и се отдава на активно творчество.
Първата си самостоятелна изложба Михов организира през 1914 година. През 1920 година става член на дружеството „Родно изкуство“ и организира самостоятелна изложба в София. По същото време става и член-съосновател на Дружеството на севернобългарските художници, чийто председателски пост заема. Участва и на международни изложби, сред които Международното биенале по живопис във Венеция през 1910 година, Международната изложба в Рим през 1911 година, Международната изложба в Прага през 1925 година, изложби в Пилзен, Бърно, Ческе Будейовице и Крумац през 1937 – 38 година, както и във Виена през 1949 година.
През 1952 година е удостоен със званието „народен художник“.
Картини на Атанас Михов са притежание на Президентството, Министерския съвет, Министерството на външните работи, редица посолства на Република България в чужбина, Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, градските художествени галерии в страната, както и множество частни сбирки в България и чужбина.

/част от колекция/

худ.Иван Радинов /1877-1966/

Иван Радинов е български художник , роден във Варна през 1877 г.Баща на художника Тихомир Радинов .Майстор на морския пейзаж.

Цено Тодоров е български художник, живописец един от първите български импресионисти и учители по рисуване, оказал голямо влияние върху формирането на българския живописен вкус след Освобождението.
Рисува портрети и пейзажи. Влиянието му сред нашите живописци се изразява и като учител и като автор.Цено ТОДОРОВ Динов е роден на 20 март 1877 във Враца. Починал е на 20 ноември 1953 в София. От 1896 да 1901 е в първия випуск на Държавното рисувално училище при проф. Иван Мърквичка. От 1901 до 1907 следва в Академия Жулиен в Париж и н Ecole Nationale des Beaux-Arts в ателието на Леон Бона. След това пътува до Израел и Палестина,. Рисува пейзажи, които показва в България в изложба през същата година. Тази експозиция е решаваща за формирането на вкуса към импресионизма в бъларската публика и сред художниците.
Работи като военен художник през Първата Световна война и рисува пейзажи от Прищина и Прилеп. Член е на Дружеството на художниците в България, Съюзът на южнославянските художници „Лада”, един от основателите на „Родно изкуство”. От 1910 става преподавател по Живопис в Държавното художествено индустриално училище. През 1930-32 е негов директор /по това време преименувано на Художествена академия/.
През 1925 прави втора самостоятелна изложба. Занимава се и със скулптура. Участва активно в артистичния ни живот преди 9 септември, както и в повечето изложби на българското изкуство в чужбина. През 1952 прави обща изложба със Стефан Иванов, Владимир Димитров-Майстора и Андрей Николов.

/част от колекция/

худ.Христо Казанджиев /1874-1952/ .Член на Дружеството не Севернобългарските художници,основано през 1919г.

Роден на 19 януари 1873 г. във Видин. Завършва Художествената академия в Прага при проф. Юлиус Маржак. Работи като учител по рисуване в Кюстендил и София, преподава и във Военното училище в София.За първи път показва свои картини в родината през 1898 г. на Третата изложба на Дружеството за поддържане на изкуството в България. Неговият „Град“ от 1898 г. е сред първите образци на панорамния пейзаж в българската живопис. От 1903 г. членува в дружество „Съвременно изкуство“ и участва в неговите изложби в България и чужбина, включително в Сейнт Луис през 1904 г., в Лиеж през 1905 г. и в Прага през 1926 г.

Картината не се продава!

/част от колекция/