Димитър Казаков е роден на 22 юни 1933 г. в село Царски извор, Великотърновско. През 1965 г. завършва специалност „Графика“ при проф. Ефтим Томов във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София. От 1966 година участва в художествени изложби в България и в представителни изложби в чужбина. На следващата година получава наградата на СБХ за графика.

Димитър Казаков е творец, който по своеобразен начин пресъздава жанрово-фолклорни мотиви.Работи с всички техники и с разнообразни материали. Прави 15 самостоятелни изложби, като най-успешната е през 1980 година. Следват десетки изложби в най-престижните галерии в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена, Токио, Торонто, Атина, Базел, Люксембург. Творби на Нерон са притежание на националния фонд за съвременно изкуство в Лувъра, Париж, в музея „А. С. Пушкин“, Москва, в Императорската колекция в Токио.Заедно с брат си Никола Казаков даряват на музея в Трявна, който се помещава в Старото (или Славейковото) школо, над 500 свои творби – живопис, рисунки върху теракота и фаянс, дървена и каменна пластика. Днес те могат да се видят в няколко просторни зали на втория етаж на възрожденската сграда.

/част от колекция/

Роден е на 20 август 1891 г. в Разград. Едва на седем години бъдещият художник загубва баща си; расте плах и интровертен. Отрано развива страст към рисуването, но мечтата му да постъпи в художествената академия в София остава неизпълнена – по-големият брат на Данаил го изпраща да учи в текстилното училище в Сливен. Следва казарма и участие в Първата световна война.По-късно по случайност за кратко работи в Пловдивската митница. През 1921 г. за първи път се осмелява да предложи своя картина за изложба на южнобългарските художници. Творбата е одобрена и Дечев е приет за член на дружеството. На следващата година открива първата си самостоятелна изложба, а от 1926 г. участва във всички общи изложби на Дружеството на художниците в България.През 1933 г. се състои първата самостоятелна изложба на Дечев в София, няколко години по-късно той се и мести да живее в столицата. След кратък престой се връща пак в родния Разград, където остава чак до 9 септември 1944 г. В този период рисува цикъл платна на родния си край Лудогорието. През 1942 и 1946 г. участва с успех на Международното биенале във Венеция, Италия.През 1958 г. е организирана юбилейна изложба на Данаил Дечев. Тъкмо в следващите години, до смъртта си, той създава някои от най-значимите си произведения. През 1960 г. взема участие на Четвъртата международна изложба в Делхи, Индия.На 1 януари 1962 г. художникът е повален от парализа. Умира на 5 август 1968 г.

/част от колекция/

Александър Стаменов е роден в Кукуш през 1905 година. През 1926 година завършва живопис в Художествената академия в София в класа на професор Никола Маринов. От 1931 година е член на Дружеството на новите художници и взема редовно участие в колективните му изложби в България и чужбина. Негови картини са излагани в Атина, Будапеща, Букурещ, Дрезден, Загреб, Москва, Париж и др. Първата си самостоятелна изложба прави в София през 1938 година, последвана от още седем други. През първата половина на 1940-те работи като учител по рисуване. През 1965 година е удостоен със званието „заслужил художник“.

Стаменов твори в областта на живописта, в жанровете портрет, пейзаж, натюрморт, композиция. През 1962 година рисува портрет на известната скулпторка Васка Емануилова, който днес е в колекцията на Софийската градска художествена галерия. Освен на СГХГ, картини на Александър Стаменов са притежание и на Националната художествена галерия, градските галерии в Бургас, Видин, Враца, Елена, Казанлък, Плевен, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Търговище.

/част от колекция/

Александър МИЛЕНКОВ /1882- 1971/ е сценограф и живописец.
Александър Миленков е първият български професионален сценограф и първият сценичен декоратор на Народния театър "Иван Вазов" /1882-1971/.
Александър Миленков има перфектно чувство за пространство и създава дълбочина и триизмерност в своите декори. Оформил е над 350 постановки (драми, опери, оперети и др.) Александър МИЛЕНКОВ Фурнаджиев е роден на 19 януари 1882 в Самоков. Починал е на 3 януари 1971, София.

Завършва (1901) общия курс на Рисувалното училище в София при Петко Клисуров и Иван Ангелов. Специализира (1901-1906) стенопис и театрална декорация в Мюнхен /при проф. Ханс Фрам/. 
Сценограф¬ската си дейност започва в Столичната драматическа трупа "Сълза и смях", за която след преименуването и в Български народен театър прави оформлението на последната картина на "Венецианския търговец" от Шекспир (1906). Създава цялостното оформление за откриването на новопостроената сграда на Народния театър в София. 
Прави сценографски оформления за "Към пропаст" - Ив. Вазов (1907), "Първите" (1908) и "Змейова сватба" (1910) - П. Ю. Тодоров, "Вишнева градина" и "Три сестри" - А. П. Чехов (1910) за Народния театър. Създава декори за Народната опера - ,,Аида", "Трубадур" - Дж. Верди (1914), "Гергана" - маестро Георги Атанасов (1917), и др. По-късно той рисува декорите за "Фру Ингер от Естрот" - Х. Ибсен (1926), "Панаир в Стародол" - Д. Шишманов (1930), "От ума си тегли" А. С. Грибоедов (1946), "Иван Сусанин" - М. Н. Глинка (1951), и много други - оформя близо 370 драми, опери, оперети и детски пиеси от бълг., рус., съ- ветски и западноевропейски автори. 
В началото на кариерата си Александър Миленков се стреми към пълна достоверност в своите костюми и декори. Създава комплекти от декорация из цялата страна.Александър Миленков рисува пейзажи: "Пейзаж от Рила", "Есенна гора", "Пейзаж от Злати¬ца", "Пейзаж от Тетевен" и на¬тюрморти ("Бодили"). Реди пет самостоятелни изложби и участва редовно в Общите художествени изложби.

/част от колекция/

Анастас Стайков е български художник, живописец.
Анастас Петров СТАЙКОВ е роден на 21 май 1905 в Смолян. Починал на 10 септември 1988 в Пловдив. През 1929 завършва Приложния факултет на Националната художествената академия при проф. Стефан Баджов. От есента на 1929-1930 специализира в академия "Жулиен" в Париж при Пол Лоран. 
Връща се у нас и до 1948 работи като учител в Пловдив. Член е на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив и участва редовно сбирките и експозициите на организацията, също и в ОХИ.През 1943 участва в Биеналето във Венеция.
Първата му самостоялна изложба е в София през 1937. Приживе организира 14 самостоятелни изложби в София, Пловдив, Смолян и др.

Картината не се продава!

/част от колекция/

Едмонд Агоп Демирджиян е български художник и музикант от арменски произход, живял и работил в България и САЩ.През 1971 г. завършва Художествената гимназия в София. През 1978 г. завършва специалност стенопис в Художествената академия в София при проф. Димо Заимов.От 1978 участва активно в художествения живот в България и в чужбина. Организира множество самостоятелни изложби. Работи в областта на рисунката, колажа, живописта (с маслени и акрилни бои, темпера и акварел) и графиката. Прави стенописи (Гранд хотел „Разград“) и мозайки (халите в Габрово).През 1994 получава зелена карта за постоянно пребиваване в САЩ по закона за „изключителни заслуги в областта на изкуството“. До 1998 разделя времето си между България и САЩ. През 1995 получава престижна стипендия за живопис на американската фондация „Полък-Краснер“.През 2006 г. е удостоен с наградата на София за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата за изложбата „Непоказвано от Едмонд“, галерия на ул. „Шипка“ 6, София.Творчеството му се разделя на няколко периода: 1978-1983 – създава фигурални композиции, интериори и натюрморти в конструктивистичен маниер; 1983-1987 – рисува предимно гротескни фигурални композиции с темпера в експресионистичен стил; след 1987 развива творчеството си по посока на абстрактния експресионизъм.През 2008 открива собствено изложбено пространство, наречено „Салон-ателие Едмонд“ на ул. 13 март №21 в София.Едмонд Демирджиян умира на 23 юли 2009 г. 

/част от колекция/

Между 1918 и 1920 година учи в Художественото индустриално училище, където негови преподаватели са Петко Клисуров и Иван Ангелов. През 1926 година се дипломира в специалност живопис на Художествената академия в Дрезден в класа на професор Оскар Кокошка и Ото Дикс. Специализира скулптура при прочутия Антоан Бурдел и участва в изложби в Париж през 1925–1927 година. Завръща се в България през 1927 година.Бенчо Обрешков твори в областта на портрета, пейзажа и натюрморта, рисува сцени от бита на рибарите и моряците. Характерно за портретите му е майсторското предаване на физиономичните и психологическите характеристики на моделите. Пейзажите му почти винаги са населени с човешки фигури. Предпочитана техника са маслените бои. Първата си самостоятелна изложба Обрешков организира в Карнобат през 1919 година, с благотворителна цел. Прави над десет самостоятелни изложби: в София, Дрезден, Атина, Букурещ и една съвместна със Златю Бояджиев и Георги Баев през 1962 година в София. Участва в колективни изложби в Белград, Париж, Мюнхен, Москва. Платна на Обрешков са притежание на НХГ, СГХГ, художествената галерия в Бургас и други градове, галерии в Стокхолм, Плага, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина и частни колекции. При бомбардировките над София през 1944 година повече от 250 негови картини са унищожени.

Бенчо Обрешков е член на дружество „Родно изкуство“ и на Дружеството на новите художници. Между 1969 и 1970 година е председател на Творческия фонд на СБХ.

Никола Михайлов Ненов е български художник. Наред с Цено Тодоров е един от най-видните български портретисти. Рисувал е портрети на изтъкнати интелектуалци като Пенчо Славейков, Иван Вазов, Петко Ю. Тодоров, цар Фердинанд и др. Роден е в Шумен на 30 януари 1876 г.Рисува от малък. Дядовците му са занаятчии, резбари и златари. От тях наследява творчески дух и усет към финеса. Учи в Софийската мъжка гимназия. Негов учител и ръководител е проф. Иван Мърквичка. Завършва гимназията през 1895 г. и заминава за Мюнхен, където учи живопис в академията за изящни изкуства при професорите Ото Зайц и Александер фон Вагнер. След завършването заминава на специализация в Париж, а след това и в Лондон, където изучава старите английски портретисти. [
Завръща се отново в Мюнхен и открива частно училище по рисуване. 

/част от колекция/
От 1902 г. Михайлов е в България. Заема длъжността художник на Министерството на народното просвещение и става придворен художник на цар Фердинанд. 
Напуска страната през 1910 г. и се установява при съпругата си в Берлин.

Проф. Никола Ганев Ганушев (Разград, 15 юни 1889 – София, 16 март или 19 февруари 1958) е български художник.Завършва живопис при проф. Джакомо Гросо и Луиджи Бели през 1913 г. в Академията за изящни изкуства „Албертина“ в Торино в Италия. Там получава отличия и награди. Учител по рисуване в София от 1913 г. до 1920 г. Бил е военен художник по време на Първата световна война.От 1921 г. до 1923 г. е професор по живопис в Художествената академия - София. От 1923 г. до 1928 г. твори във Франция, където участва в изложби на Дружеството на френските художници. От 1932 г. до 1949 г. е отново професор в София. При него са учили много известни български живописци. След 1949 г. като „салонен художник“ е принуден да изписва черкви, но през 1954 г. е удостоен със званието „заслужил художник“. Прочути са неговите по-ранни картини на тема „голо тяло“. Създава предимно майсторски изпълнени портрети (не винаги от натура), които се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Бургаската, Разградската, Плевенската и др. художествени галерии, във Военноморския музей – Варна, частни колекции в България и чужбина.

Картината не се продава!

/част от колекция/