Елисавета Консулова-Вазова е родена в Пловдив през 1881 г. През 1902 г. завършва втория випуск на Рисувалното училище в София, специалност живопис в класа на Ярослав Вешин. Между 1909 и 1910 г. специализира портретна живопис в Мюнхен, в академията на Дружеството на жените художнички.
Първата ѝ изложба през 1919 г. в София е и първата самостоятелна изложба на жена художничка в България. Следват изложби в Прага (1931), Пилзен и Братислава (1932), както и отново в София през 1934 и 1956 г.
Основен жанр в творчеството на Консулова-Вазова е портретът. Рисува с маниер, близък до този на импресионистите и много от платната ѝ са рисувани на открито. Предпочита техники като пастел, маслени бои и акварел. Позират ѝ Стоян Михайловски (1918), Борис Вазов, Христо Стамболски и Добри Христов (1919), Иван Вазов (1920), Александър Божинов (1925), Кирил Христов, арх. Атанас Донков, както и редица български актьори: Драгомир Казаков, Елена Хранова, Марта Попова, Ирина Тасева, Спас Джонев. Оставя много картини на цветя. Освен това е и първата българска художничка, рисувала голо тяло.
Консулова-Вазова е сред основателите на дружеството „Родно изкуство“. Развива обществена дейност като редактор на сп. „Беседа“ (1934-40) и сп. „Дом и свят“ (1940-43); сътрудничи на сп. „Художник“ и сп. „Изкуство“ с художественокритични статии за българското и западноевропейското изобразително изкуство.
През 1961 г. е удостоена с орден „Кирил и Методий“ – I степен.

/част от колекция/

Автор : Петър Морозов

Техника : акватинта

лична колекция

Марио Жеков е български художник, живописец, маринист. Марио Жеков е един от най-големият български маринисти. Той бе любимият художник на друг майстор на живописта – Генко Генков. Роден е на 16 октомври 1898, в Стара Загора. През 1917 постъпва в Държавното художествено индустриално училище в София (сегашната НХА). През следващата година е мобилизиран и изпратен на фронта. Няколко месеца след това попада в плен. Френски офицер бил толкова възхитен от него, че вместо в лагер, му съдейства да учи живопис във Франция. През 1919 год. Марио Жеков постъпва в Парижкото рисувално училище, после пътува за Турция и рисува Босфора. Членува в Дружеството на южнобългарските художници. От 1920 участвува в дружествени изложби, реди самостоятелни експозиции в София и провинцията, но дълги години името му е по-известно извън България. Марио Жеков прекарва две трети от живота си в рисуване сред природата – в пътуване из морските брегове – Ривиерата, Босфора, Черно море, Далматинското крайбрежие. Той е отдаден на морето и всичко, което прави, е за да стигне отново до него и да го рисува. Отвреме-навреме приема работа като художник в Пловдвиския театър, но единствената му цел е да дочака ваканцията и да тръгне отново към брега. Прави изложби в Париж, Прага, Букурещ, и нявсякъде е приет с възторг. Получава награда на международната изложба-конкурс в Лайпциг през 1936 г. Известно време живее в Дубровник и създава някои от най-значимите си произведениятам. Дори и днес Марио Жеков е един от най-популярните художници в Дубровник. Последните десет години от живота му са трудни. Той не се вмества в конюнктурата на соцреализма, не е включван в общите изложби на СБХ. През 2009 г. СГХГ подреди голяма изложба на Марио Жеков с много картини от държавни и частни колекции. Умира на 03.08.1955 г. в София.

/част от колекция/

Роден е в София през 1889 г. Учи в Русия и София. През 1915 г. завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при проф. Иван Мърквичка.Рисува пейзажи и цветя предимно с акварел като създава свой маниер в тази област. Между най-добрите му творби са пейзажи от Рила, Пирин, Софийско и Търновско. Съвършен техник, характерен с рафинирания си реализъм. Създава школа в България, и има последователи в акварелната живопис. Картините му и до днес са оценявани най-скъпо и са много търсени.

„Когато рисувам – било пейзаж или цвете, аз чувам музика или като че ли прочитам стихове на Лермонтов или Надсон. А когато слушам голям оркестър или хор, аз виждам пейзаж… Тия пейзажи, що са дните на моите тъжни песни, тия малки мирове, на които душата се е спирала, споделяла е своето настроение. Там е истинският ѝ живот“ – изповядва художникът Константин Щъркелов, наричан „цар на акварела“.На Щъркелов дядо му бил свещеник и бил много висок, та му казвали Щрък-Кольо и оттам Щъркольо – Щъркела. Баща му Георги е бил майстор-обущар, а майка му – баба Мария – произхожда от Ниш. По баща са кореняци софиянци. Има двама братя. Милан има дъщеря Мария, омъжена за художника Никола Аврамов.След 9 септември 1944 г. К. Щъркелов е изселен, изключен е от СБХ и прекарва пет месеца в Централния затвор.

/част от колекция/

Роден е на 27 април 1899 г. в Карнобат. Между 1918 и 1920 година учи в Художественото индустриално училище, където негови преподаватели са Петко Клисуров и Иван Ангелов. През 1926 година се дипломира в специалност живопис на Художествената академия в Дрезден в класа на професор Оскар Кокошка и Ото Дикс. Специализира скулптура при прочутия Антоан Бурдел и участва в изложби в Париж през 1925 – 1927 година. Завръща се в България през 1927 година.

Бенчо Обрешков твори в областта на портрета, пейзажа и натюрморта, рисува сцени от бита на рибарите и моряците. Характерно за портретите му е майсторското предаване на физиономичните и психологическите характеристики на моделите. Пейзажите му почти винаги са населени с човешки фигури. Предпочитана техника са маслените бои.

Първата си самостоятелна изложба Обрешков организира в Карнобат през 1919 година, с благотворителна цел. Прави над десет самостоятелни изложби: в София, Дрезден, Атина, Букурещ и една съвместна със Златю Бояджиев и Георги Баев през 1962 година в София. Участва в колективни изложби в Белград, Париж, Мюнхен, Москва. Платна на Обрешков са притежание на НХГ, СГХГ, художествената галерия в Бургас и други градове, галерии в Стокхолм, Плага, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина и частни колекции. При бомбардировките над София през 1944 година повече от 250 негови картини са унищожени.Бенчо Обрешков е член на дружество „Родно изкуство“ и на Дружеството на новите художници. Между 1969 и 1970 година е председател на Творческия фонд на СБХ.

Умира на 8 април 1970 г. в София.

/част от колекция/

Васил Стоилов Антонов е български художник. Платната му са разнообразни, от всички жанрове на живописта: битова живопис, интериор, натюрморт, пейзаж, портрет. Предпочитана от него техника е акварела, а платната му се отличават с точност на рисунъка, лекота на колорита и любов към детайла.Стоилов е роден на 29 февруари 1904 г. в София, където завършва Първа мъжка гимназия и продължава образованието си в Художествената академия, специалност живопис в класа на проф. Цено Тодоров.
Още с дипломирането си през 1927 г. получава признанието на художествената критика и през следващата година, при първото си участие в обща художествена изложба, печели право на специализация за Франция. В периода 1928 – 1932 г. пребивава в Париж, където рисува множество портрети и взема участие в престижни изложби: Есенния салон на Гранд Пале, галерия „Фигаро“, в галерията „Анри Манюел“ на Монмартр. През 1932 г. е поканен да участва с платна на общата изложба на Дружеството на френските художници. През лятото на същата година се завръща в България и на следващата – организира първата си самостоятелна изложба в София. През 1934 г. се запознава с Ганка Найденова – племенница и изследователка на творчеството на Пейо Яворов, с която десет години по-късно сключва брак.От 1958 г. е професор по изобразително изкуство.

/част от колекция/

Дечко Христов Узунов е български художник, един от най-големите майстори на съвременната българска живопис.Роден е в Казанлък, където първо е ученик на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров. Когато общият курс на подготовка завършва през 1922 г. Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар. Под негово влияние двамата млади художници се запознават с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и стават модели за портретите му.

След завръщането си в България завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката – Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен – от 1942 до 1963 г. Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев, Георги Божков.

/част от колекция/

Дечко Христов Узунов е български художник, един от най-големите майстори на съвременната българска живопис.Роден е в Казанлък, където първо е ученик на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров. Когато общият курс на подготовка завършва през 1922 г. Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар. Под негово влияние двамата млади художници се запознават с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и стават модели за портретите му.

След завръщането си в България завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката – Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен – от 1942 до 1963 г. Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев, Георги Божков.

/част от колекция/

Дечко Христов Узунов е български художник, един от най-големите майстори на съвременната българска живопис.Роден е в Казанлък, където първо е ученик на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров. Когато общият курс на подготовка завършва през 1922 г. Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар. Под негово влияние двамата млади художници се запознават с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и стават модели за портретите му.

След завръщането си в България завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката – Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен – от 1942 до 1963 г. Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев, Георги Божков.

/част от колекция/